дейвид Лашапе от СтаниСЛава СтамбоЛиева

За мен  фотографията  е като  приготвянето на  храна – маЛко  от това, маЛко  от другото. проСто СЛедвам  интуицията  Си, докато  почувСтвам, че  Съм намериЛ  правиЛната  екСпоЗиция”

подвизава се под псевдонима Играча заради острите като бръснач страни на репортажния му сюрреализъм. „Изнасилването на Африка” е поредната порция
попкултура, с която Лашапел нахрани публиката на лондонската галерия Robilant+Voena. Критиката определя блокбастера на скандалния фотограф като сърдито политическо изявление. Зад кулисите на добре премерения кич той показва тъжното лице на Африка, опорочена от западния свят. Тревожната реалност, върху която Лашапел фокусира обектива си, е наситена с новинарски емисии за грабежи, за отвличания, за деца войници, наркомани и принудени да убиват. „Изнасилването на Африка” е визуален еквивалент на новелата на Джоузеф Конрад „Сърцето на мрака”. А за сюжета Лашапел посяга към картината на Ботичели „Венера и Марс”.

Ренесансът е любимата, но не и единствената тема, с която „попкралят на
гланца” възбужда въображението си: „Ако главата ми е празна, търся вдъхновение в Библията, в порнографията, в модата, в архитектурата, навсякъде, разглеждам стари броеве на Playboy, слушам силна музика... Провокирам себе си. Въображението ми е като мускул. Трябва само да
го размърдам, за да започне да рисува картини.” Повечето от тях са стряскащи и голи, белязани от култа на Лашапел към красивото тяло.

„Бях на 19. Дейвид Лашапел ме забеляза в един ресторант и ми предложи да ме снима. Когато се съгласих, нямах представа, че в 2 часа сутринта ще се окажа гол в бедняшки квартал, заобиколен от пълзящи плъхове”, разказа преди време в шоуто на Джей Лено актьорът Райън Филип. Огромното портфолио на Лашапел е като майсторски изпипан трилър - с шокиращи кадри в ярки
цветове: „За да стигна до тук, шест години правих само черно-бели снимки. Почти не излизах от тъмната стая.”

Сега за 185 000 долара на ден Лашапел разиграва биографиите на знаменитостите. Без цензура. До най-малките скандални
подробности. Обективът му разсъблича телата им с настървение. Агресивният
еротизъм е наркотикът, който фотографът вкарва във вените на шоубизнеса
през последните 20 години. Във фантазиите му тялото на Наоми Кембъл е „напоено” с мляко, Дейвид Бекъм е разпънат на кръст върху британския флаг, Бритни Спиърс продава хот-дог, Кристина Агилера се валя в мръсотия, Тупак е роб в плантация, Кайли Миноуг кара колело полугола, а Памела Андерсън е с отрязан скалп... Анджелина Джоли, Майкъл Джексън, Къртни
Лав, Парис Хилтън, Леонардо ди Каприо, Мерилин Менсън, Лейди Гага (снимките й взривяват интернет мрежата за броени дни)... Списъкът с „жертвите” на Лашапел е като апетитна торта за рекламната индустрия, която той често споделя с нея. Преди година фотографът устрои истинска оргия за Maybach. В нея забърка и модела Дафна Гинес. Автомобилният гигант преглътна скандалната фотосесия с думите: „Типично за Лашапел. Залага на провокацията, за да покаже двете лица на лукса.” Острият „език” и иронията
правят стила му лесно разпознаваем. Образите са педантично режисирани, имат блестяща кожа и почти божествено излъчване. Събрани в четири авторски албума („От рая до ада”, „Артисти и проститутки”, „Земята Лашапел” и „Хотел Лашапел”) или „светнали” върху кориците на Vogue, GQ и Vanity Fair, те са ценна находка за колекционерите на зрелища. Лашапел избира фотографията по време на една семейна почивка в Пуерто Рико, когато хваща в кадър майка си само по бикини с чаша мартини в ръка: „Тогава разбрах, че ще се занимавам с това. Анди Уорхол ми беше кумир. В училище правех всичко възможно да изглеждам различно – обличах се в стил 50-те или с каубойски дрехи. Другите ме избягваха. Затова зарязах ученето и заминах за Ню Йорк.”

В света на известните Лашапел влиза през задния вход на Studio 54: „Бях момче
за всичко. Събирах мръсните чинии от масите. Със спечеленото плащах уроците си.” От Меката на нощния живот в Манхатън го измъква баща му, за да го запише в училището за изкуства в Северна Каролина.

По-късно звездите ще провъзгласят Лашапел за Фелини във фотографията. Но
преди това ще потърси границите на собствената си сексуалност, докато оби-
каля елитните гей клубове на Ню Йорк. Дори ще признае пред Guardian, че е правил секс за пари със „самотни, жадни за любов и внимание възрастни мъже”. После ще заснеме първата си платена фотосесия за Interview Magazine като едно от протежетата на Анди Уорхол. Съвсем заслужено.

“помня един  цитат на  капоти:  добрият  вкуС е  Смърт За иЗкуСтвото"

■ Камера – работи!

След като фоторамката му отесня, Лашапел се пробва и като режисьор. Със същия размах и с още „по-смахнати” идеи. Опита кръмпинг по улиците на Ел Ей (нещо средно между брейк и хип-хоп) и засне историята на танца в документален филм – Rize. Лентата спечели награда на филмовия фестивал в Аспен.

В трейлъра, който направи за сериала „Изгубени”, облече актьорите в ретро костюми и ги снима, докато се движат около отломките на
разбит самолет.

За шоуто на Елтън Джон „Червеното пиано” в Лас Вегас използва най-голямата и ярка видеостена – рекордът му все още е ненадминат. И всичко това, докато прави видеоклипове на конвейер – засега са над 30: Advertising Space
на Роби Уилямс, I’m Glad на Дженифър Лопес, Loverboy на Марая Кери, Can’t Hold Us Down на Кристина Агилера, Try It On My Own на Уитни
Хюстън.

■ Лашапел е бил обявяван за най-добър млад фотограф на годината от Photo Magazine и за най-добър фотограф на годината от VH1. Печелил е наградата на MTV за най-добро видео.